Антихрист

Една от най-драматичните истории в българската литература се появява в ново издание с твърди корици и с рисуваните инициални букви на художника Дамян Дамянов. „Антихрист“ от Емилиян Станев e един от шедьоврите на българската литература на XX век и възкресява средновековното минало на България, задавайки философски въпроси, актуални и до днес.

По време на управлението на Иван Александър и неговите наследници Иван Срацимир и Иван Шишман, тъкмо преди края на Втората българската държава в центъра на събитията се оказва монахът Еньо, който се оказва разкъсан между дявола и бога, защото „човекът обича дявола не по-малко от бога и не може да живее без него, защото всяко божество сломява гордостта му…”.

Антихрист

Във времена, в които „знатните се занимават повече с магии,отколкото с молитви,простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее иси стои настрана…” житието на един монах поставя под съмнение църквата и нейната чистота, монашеството, царския двор и модерният по това време исихазъм.

Богохулник и еретик, Еньо е събирателен образ на всеки търсещ човек, на ренесансовия човек, изпреварил времето си. „Антихрист“ от Емилиян Станев (ИК „Сиела“) е безсмъртна творба за вечния конфликт между Доброто и Злото, за конфликта между дух и реалност.

Човек, ако е заблуден, е щастлив, защото не си дава сметка, че животът му е поредица от усилия, редица от които завършват с провал. Без усилия провалът е неизбежен, с усилия е възможно да бъде избегнат.”


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *