Ти беше само сън

Една сладко-горчива песен излива емоциите си в просъницата ми. Пее се за някаква черна лагуна. Някакви красиви хора плували под луната към нея. Това не бяхме ли аз и ти? С жадни очи, търсещи екстаз. Сякаш за пръв път. Сякаш за последен. Но ти беше само сън.

Събуждам се в рая. С теб в обятията ми. Пиян. И двамата сме пияни. Мечтаехме да сме тук, заедно. Спомняш ли си как си говорихме по малките часове, разделени от хиляди километри и от парче пластмаса с екран? Обсъждахме как ще плуваме под лунната усмивка, в черните води и ще търсим нирвана. А тя нирвана била през цялото време на върха на пръстите ни, шарещи по студения екран. В теб. В мен. В нас. С щипка красота, стояща между ни, изпълнена със смисъл от бленуващи очи.

Мечтаехме как ще лежим по цял ден на златния, горещ пясък, как ще пием коктейли от кокосови орехи и ще се гледаме в очите, вплели пръсти в безкраен знак. Ще пием коктейл след коктейл и ще се опияняваме от сладостта им. После ще се приберем в прохладната квартира, аз ще ти отстъпя банята, а ти ще ме поканиш с теб. Ръцете ни ще търсят сляпо всеки милиметър от тялото на другия, ще ги заровя в косите ти, а ненаситните очи ще търсят любовта в немигащ взор. Ще те целуна и ще те любя под дъжда на душа. Сякаш за пръв път. Сякаш за последен.

Ти беше само сън

После ще сложиш летен тоалет. Малка, пъстра рокля и неспираща усмивка. Ах, колко си красива с нея! С усмивката. Защото аз я сложих там. Ще се разхождаме по малки улички, пълни с хора. Но ние няма да ги виждаме, сякаш не са там. И не са. Светът ще принадлежи само на теб. И само на мен. И аз ще ти го подаря с целувка. Ще стискам ръката ти силно. Сякаш за пръв път. Сякаш за последен. Ще се страхувам да я пусна, защото ти… Ти беше само сън.

Усещам те. Усещам всеки твой порив. Знам кога ти се спи. Знам, когато те дразня. Знам, когато карам лъжичката ти да се свива. Зная и че вече си гладна. Зная и че няма да си признаеш, защото не искаш да развалиш момента. Затова те отвеждам от пейката с живописния пейзаж, която сме намерили на една малка уличка, сгушена между няколко маслинови дръвчета. С най-зашеметяващия изглед към морските вълни и лунния контур върху тях. Най-зашеметяващ изглед след очите ти. А аз ги гледам. Сякаш за пръв път. Сякаш за последен.

Отвеждам те към малка таверна, с червени покривки и запалени свещи. Аз няма да ям. Не съм гладен. Не съм гладен, откакто те срещнах. Ти си моето слънце. И лъчите ти са всичко, от което имам нужда. Ще те гледам как сладко дъвчеш храната си. Ще се моля на Бог за едно-единствено нещо. Ще се моля да можеш да се погледнеш през очите ми поне веднъж. Да се видиш през моя поглед. Нищо друго не искам. Но не можеш. Просто ти… беше само сън.

Ще ме забележиш как съм вперил опулен поглед във всяко едно твое движение и те изучавам. Искам да знам всичко, да усещам езика на тялото ти, да познавам лицето ти, да забелязвам промените ти. Зяпнал съм те като смутено дете, което вижда мечтите си наяве. Сякаш за първи път. Сякаш за последен. Забелязваш ме и ми се смееш. Мелодията, която е смехът ти, ще звучи завинаги в съзнанието ми. Дори и след милион години ще го чувам пак, този твой смях.

Ти беше само сън

Ще платя и ще тръгнем по плажа. Ще те водя за ръка. Зная къде отивам. Ти не знаеш това, но докато спеше на плажа, аз намерих малък оазис. За теб. И за мен. Ще те водя за ръка и ще се смеем. Ти обичаш шегите ми. И аз те обичам заради това. Разсмивам те. И ти ме обичаш заради това. Целувам челото ти и те питам дали си готова.

След завоя на притъмнялия плаж се открива красота, сравнима само с усмивката ти. Ето го и малкият оазис. Скрит от целия свят. Ще ти запея за черната лагуна, за луната и за още нещо. Нежно ще сваля роклята ти и ще тичам по пясъка като дете. Ще се гоним като деца, голи и усмихнати и ще скочим във водата. Ще плуваме до малката лагуна по средата на необятното море. Изгубен съм. Но и ти си изгубена. Един в друг. И сме намерени. Както никога преди.

Ще те взема в обятията си и ще те любя във водата, ще те любя и на пясъка. Ще те гледам как слагаш роклята върху влажната ти, настръхнала кожа и ще те обгърна с ръка. Тръгваме към дома. Взимаме си бутилка вино. Или три. И защо не? Щастлив съм. Как само се смях тази вечер. Ще се напием. Но само на мен ще ми се върти главата. Защото ти беше само сън.

Ти беше само сън

Прибираме се и си наливаме горчиво вино. Напомням ти как не видях сърцето, което беше направила за мен в деня на влюбените. Смеем се на това какъв шемет съм. Смеем се и на въпросителния ти поглед, докато чакаше реакция за романтичната ти изненада. И нямаше такава, защото очевидно любовта е наистина сляпа. Не е важно. Важното е, че си тук. Сега. Важното е, че си ми на една ръка разстояние. За да мога да се пресегна и ей така да те докосна. Защото да те докосвам е единственото, което ме кара да вярвам, че не си просто блян.

Не си просто зла шега, плод на изкривен ум, рана или спомен. Истинска си и си тук. Казвам ти, че с теб искам всичко и нищо. Едновременно. Гледаш ме с недоумение. Защо всичко и нищо? Защото, когато съм с теб не ми трябва нищо друго. В очите ти намирам своето бъдеще. В усмивката ти намирам целия ми свят. В докосването ти намирам и своите мечти. Но мога всичко.

О, да. С теб мога всичко. Мога да потопя света в гняв, мога да закрия слънцето и да изям луната. Аз съм твоят лъв. И мога всичко. Нищо не е невъзможно. Нищо не е прекалено. Нищо. Ти ме гледаш и ме целуваш жадно. Сякаш за пръв път. Сякаш за последен. А аз седя вкаменен… Защото ти беше само сън.

Една сладко-горчива песен излива емоциите си в просъницата ми. Пее се за някаква черна лагуна. Някакви красиви хора плували под луната към нея. Това не бяхме ли аз и ти? С жадни очи, търсещи екстаз. Събуждам се в рая. Сякаш за пръв път. Сякаш за последен. Планирахме този ден. И той беше перфектен. И щях да го помня до края на дните ми. С усмивка на лице щях да разказвам на децата ни колко красива е била майка им в този ден. Под слънцето. О, и под луната. Боже, колко красива беше под луната. А тя, луната, самотна и студена, рисуваше по кожата ти със светулки. Днес обаче помня само светулките, защото…

Ти беше само сън.

MadMan, лЕто 2020-то, пЛОВдив

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *