Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката

Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката

„Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката“

Тия умни думи не са мои, на Зигмунд Фройд са. Той доста повече ги е разбирал нещата от мен, спор няма. Харесва ми обаче смисълът, вложен в тях.

Жената – за кой ли път посочена като инициатор на сътворението. Защото сексът, освен всеобща и всецяла наслада, е и път, по който през целия си живот вървим. С един или друг партньор, в търсене на синхрон и хармония.

Понякога се получава. Друг път е пълна трагедия. Едно е напълно сигурно – тялото никога не лъже.

Топлината му не може да сгреши. Студенината му от своя страна е сигурен знак, че нещо не е наред. Човекът срещу вас може да ви каже буквално всичко, да ви обещае небосвода, вкупом със звездите, може да използва какви ли не думи – все едно е, ако го няма изначалният пламък.

Тук не говоря само за самия акт. Говоря за искрата в очите. Говоря за тихата възбуда в жестовете. Много двойки се опитват да се напаснат и правят какви ли не компромиси със себе си, само и само да се уверят едва ли не на инат, че това е техният партньор. Така минават години. Губи се ценно време. Спойката или я има, или не. Ако щете ми се сърдете.

Големият пожар между двама пламва в душите. Телата са проводниците, които първи ни подсказват, че нещо се е случило. Там вътре, където токът е спрял и дълго време сме били сами и не сме допускали никого.

Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката

Навярно това е смисълът на хващането за ръка, за което говори Фройд. То е далеч по-интимно от всеки физически допир.

Всеки допир отминава, въпросът е какво остава след него. Има ли изобщо някакъв спомен от разговорите между нашите сенки в тъмнината? Какво си казват те, докато ние правим любов? Всъщност – любов ли правим, или секс? Преминали ли сме оная тънка червена линия, която ги разграничава? Кога се е случило? Помним ли?

Сред море от лица търсим онова лице, което, дори и да искаме, не бихме могли да забравим. Ръка хваща ръка. Ръка пуска ръка. Момче гони рейс. Момиче изпуска влак. Това е любовта и тя идва. Тъй както и си отива, когато престанем да я поливаме. Любовта е именно това – червена роза в градина от бели рози. Любовта – със своето неизбежно начало. Краят е наша работа. На всеки един от нас.

Искате приказката никога да не свършва? Ето ви един съвет – след последната страница напишете още една глава. И така…



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *