Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

Събуждаш се и се оказва, че не си изнервен за нищо! Ставаш, слънцето се подава крадливо през щората, която не си затворил докрай. За пръв път я оставяш отворена, принципно всеки шум, всяка мъждива светлинка слагат край на неспокойния ти сън. Не и днес! Днес слънцето огрява усмихнатото ти лице с часове преди най-после да ти каже „Здравей, добре дошъл, денят е прекрасен!“.

Защо точно днес си избрал да спиш дълбоко, сладко и щастливо? Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се!

Ставаш, отиваш до местната баничарница и там усмихнат човек ти предлага шот енергия, хапка наслада и обещаващ старт на деня. Научил си за нея от любезния господин, в чиято къща спиш за пари, граничещи с вересия. Почти имаш чувството, че собственикът го прави за теб, а не за себе си. Нима е възможно в държава с по-висок стандарт от собствената ти да спиш на брега на морето за такива пари? Неее! Това е измама, ти още сладко спиш, а банковата ти сметка е олекнала за лекясаната възглавница, на която е положена размътената ти глава. Щипеш се, боли, събуждане не последва. Басимо! Не било сън!

Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

Верно си спал до късно, огрян от щастие и то за без пари. Дотук добре. В баничарницата ти подават някаква брошура и през завесата на блаженото, безтегловно и безгрижно съществуване чуваш как усмихнатият грък ти обяснява, че няма смисъл да губиш 15 минути, чакайки да се опаковат закуски и да се сварят кафета за теб и славната дружина, а може да му се обадиш с поръчка и да минеш „наготово“. Те още спят, впрочем, не защото са си затворили щорите. Но за това по-късно.

След обилната закуска, от която после нямаш киселини, защото аджеба вместо долнопробна гняс са ти сервирали закуски, приготвени с пресни и качествени продукти, ти и новоизлюпилите се махмурлийчета закрачвате все по-бодро към някой плаж. Избор да искаш! Плажове наляво и надясно. Пристигате, има шезлонги и чадъри и теб започва леко да те свива сърцето. Осъзнаваш с тревога, че си носиш само 15 евро, а след таксата за плажния реквизит едва ли ще ти останат за цаца. Най-вероятно ще се наложи да дължиш лев на махмурлийче Едно, и няколко на махмурлийче Две, нали, такова, за цаца!

Идва някой, тръпнеш в очакване да чуеш сумата. Заглеждаш се в приближаващия се човек и тогава те обзема чувството, че нещо не е наред. Та той въобще не прилича на мутра! Ами ако откажа да му платя, с тези тесни раменца как ще ме принуди? Сигурно има паник бутон, скрит в банските. И тогава те удря шок номер едно: човекът не е охрана, а сервитьор на близкия бийч бар и най-снизходително те пита „Сигурно сте от България?“, веднага след като зададеш нервно сюблимния въпрос „Колко за чадъра и шезлонга?“.

Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

Оказва се, че момчето не се надсмива над страхотния ти английски акцент, тъй като неговият е още по-невероятностен, а просто иска да ти каже, че реквизитът е безплатен. Трябвало само да си поръчаш кафе и можеш да си седиш цял ден на техен „терен“, пък и да се забавляваш с топки, хилки, табли и прочие, осигурени от заведението.

Поръчваш си бира, кафетата след 10:00 сутринта са вредни за сърцето, а вече наближава 10:01. Опъваш се с усмивка на шезлонга и си спомняш с удоволствие, примесено с раздразнение, как си платил 40 лв. за счупен шезлонг и чадърче миналата година. Не, не на Слънчака! Тогава те удря шок номер две: ти видял ли си къде се намираш, бе? От толкова притеснение за цената на плажната мебел си забравил да се огледаш. Я се огледай! Ами то било невероятно красиво. За секунда (не без участие на твоя махмурлук (да, точно така, и ти си се напил снощи и това Е скоба в скобата)) ти се струва, че небето и земята са се завъртяли. Нима това е морето? Та то е оцветено в изискано небесно синьо! Плажът е с пясък, достатъчно ситен да премине през носа на Чарли Шийн като стока от Шабла, откриват се гледки на планини, гори и безкрайна, светло синя магия.

Няма фасове, няма торбички и кенчета бира, липсват и шишетата от минерална вода. Морето не мирише на СПИН. Гледката ти не е прикрита от няколко стотин бетонни хотела, празни паметници на простотията, алчността, продажността и безхаберието. Налага се да се ощипеш отново. Не, и този път не спиш, но вече имаш синьо на ръката. И вчера бая си се щипал, но за това после.

Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

След часове, за които историческите анали мълчат, тъй като what happens in Greece, stays in Greece, идва време за обяд. Отиваш на бара и понеже са ти останали 12 евро си убеден, че поне ще имаш комат хляб с малко сол. Оказва се, че нямали сол!?!? Баси, па на морето сте, бе! Преглъщаш го някак си. За това помагат калмарите, тиквичките по гръцки, голямото узо и водичката, както и питка току-що изпечен хляб. Вече нямаш пари, но не ти и трябват, тъй като залиташ към шезлонга (в хладилната чанта има само бири, корекция – имаше)! Узото беше завършек с финес. Нищо, поне от махмурлука няма и следа. Спомняш си с пияна носталгия за студената цаца, пържена в олио набор на Лили Иванова, която ти струваше 6 лв. миналата година, докато тук, на екзотичен плаж, си преял като копеле за 12 евро. Пък и си пил! Не, не на Слънчака! На Слънчака цаца не се продава!

Да живее Варваяни, узото на узата. По едно време сервитьорката ти носи шейкър с шотове, ей така, от заведението. Били сте много готини и забавни, имал си страхотен дух, пък махмурлийче Едно бил много сладък, падайки от шезлонга. И пиян! Което очевидно е повод за усмивка. Хайде, давай да си минеш по реда – ощипване, осъзнаване, че все още си буден. И пиян! Както разбрахме, това е нещо страхотно.

Душ, удар по главата с възглавница и едночасов нокаут. Събуждаш се (няма нужда да се щипеш тоя път) свеж като краставичка. Набързо се обличаш, тръпнещ в нетърпение. Вече започваш да имаш усещането, че си попаднал на хиляди километри от планетата Земя. На хиляди километри от България във вертикална посока. Чакаш махмурлийче Едно, Две, Три и Четири да се стегнат с цигарка на верандата. Минава съседа, който те е упътил преди няколко дни към къщата, в която си отседнал с махмурлийчетата, поздравява те, махайки от колата и ти желае прекрасна вечер. Шок номер три: та ти дори не си му клиент?!?! Защо се държи любезно? Защо не те гледа със злоба и завист, както и с мъничко неприязън? Басимо. Посягаш да се ощипеш, но се отказваш – започваш да правиш разлика между реалността и съня и май бая си поспал в удобното легло у дома.

Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

И тъй, в състояние на полуосъзнаване за заобикалящата те среда, изчакваш махмурлийчетата да те наобградят. Не споменаваш нищо за размишленията ти от страх да не превърнеш една прекрасна вечер в добър, старомоден ритуал по словесна злоупотреба с родината. Не че ще е незаслужен, де, но файдата, дет‘ се вика, е нулева.

Тръгвате бавно с тайфата по плажната ивица, наслаждавайки се на нищо специално, но някак си изключително красиво. Подредено и чисто, с природа, запазена на абсолютен максимум. Стигате до първата таверна и там за твоя голяма изненада местата са заети предимно от възрастни местни. На по 70-80 години. Радват се хората, пийват, хапват и разговарят на висок тон, ръкомахат енергично, а, бе, като цяло вдигат здрава пушилка.

Продължаваш напред по крайбрежната ивица, разсъждавайки върху видяното. И хоп, зад ъгъла още една таверна. Оглеждаш се и к‘во да видиш – същата гледка като от предишното заведение. Започваш да се притесняваш, че си попаднал в някаква странна „Какавида“ вселена, в която възрастните имат зла тайна за поддържане на младостта и живота си. С надежда се оглеждаш да видиш някой куцащ, притеснен от сметката, видимо болен стар човек, изнемощял и с вид на случайно попаднал на мястото си. Няма. Басимо, „Какавида“! Шок номер четири: не казвай на махмурлийчетата, ще решат, че си пушил някакви неща и не си почерпил. Нима е възможно хората да са достатъчно спокойни, финансово уредени, да не са мачкани от извратен режим през целия си живот и да живеят в мир старините си, даже и да се забавляват наравно с младите, пък и повече от тях? Неее. „Какавида“!

Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

Влизате в някакво крайбрежно паркче, там между множеството пейки, палмите, морето и другата растителност виждаш футболно и баскетболно игрище, доста добри при това. Чудиш се дали да не накараш махмурлийчетата да разцъкате малко баскетче след утрешния плаж, проверяваш за цената, за да подготвиш план-стратегия по продажбата на спортен следобед на група махмурлийчета. Шок номер пет: оказва се безплатно. Аха и да се ощипеш! Започва да става банално…

Решаваш, че няма как да се върнеш в България, ако не започнеш сериозно да се разочароваш от Гърция. Просто ще си останеш, ще си пикаеш с усмивка на кариерата и ще работиш като сервитьор на крайморска таверна до края на щастливите си дни. Или пък ще ловиш риба на корабче. Ами, да! В кръвта ти е, к‘во се чудиш! И тъй като всяко едно разочарование на морска почивка започва с ресторантите, и специално храната, цените и обслужването, така де, тоест всичко, сядаш с неподправена сигурност, че няма как поне едното от трите неща да не куца здравата. Обзалагаш се със себе си, че ще са цените, защото се намираш на таверна, която е разположена точно на кея при корабчетата (което стабилно подхранва желанието ти да се изгубиш в морето во веки веков). Даже лека, иронична гримаса се е появила на лицето ти, докато си полагаш задника на удобния стол. Не остава незабелязана. Питат те дали си пушил някакви неща без тях. Отричаш в името на България. Хилиш се злобно. Всички разбират, че си пушил някакви неща без тях. И по-добре, тайната беше започнала да ти тежи на съвестта.

Идва усмихната сервитьорка и пуска няколко шеги на български, като разбира откъде сте излазили. Носи вода и печен хляб, който е поръсен с някаква подправка и малко зехтинец. Усмихваш се победоносно, ей ги, носят непоръчани неща и после БАМ на сметката. Междувременно на съседната маса група българи показват креативност в деградацията си. Единият крещи на малко момиченце и я заплашва с бой. Пълен контраст с гръцките компании по масите. И по-добре, така с един поглед знаеш кого да избягваш. Идва менюто и там някъде те удря и шок номер пет: цените са доста ниски, даже повече от родния ти град, който няма нищо общо с черноморските цени. Не издържаш, щипеш се. Ей го, и този път се оказваш буден.

Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

Поръчвате си угощение за 15 човека, въпреки че сте едва 5. И ‘що да не, с тия цени. Преяждаш, доволен си по байганьовски от цялата ситуация и въпреки че си на ръба да превъртиш лентата в кенефа и да видиш к‘во си ял преди малко, не отказваш десерт. Бил безплатен… Идва сметката, хлябът и водата не фигурират. Сигурно си се натряскал или халюцинираш от преяждане, пък и пише на гръцки. Там са си. Ама вътрешно знаеш, че не са. Няма как в тежките 55 евро за угощение, отиващо на малък батальон, да има и хляб и вода… Храната е на топ ниво, порциите са гигантски, обслужването е безупречно, цените са смехотворни. Сещаш се, че миналата година са ти искали 5 стотинки отгоре на филия, защото си ги помолил да я препекат, и заставаш на кръстопътя между истеричния смях и агресията.

Отиде ти и последната надежда за разочарование. Ще те връщат насила в Абсурдистан… После се оглеждаш в спокойните, засмени лица на гръцките, възрастни хора, както и в намусените, български сури на съседната маса, и решаваш, че няма да се агресираш. Не и днес. Решаваш да си го спестиш, защото изведнъж ти се струва адски грозно, пък и доста безсмислено. Усмихваш се тънко, отнасяш майни, че си пушил някакви неща без другите и видиш ли „още те държи, колко изпуши, бе, тюфлек“. Няма да им обясняваш, душевният мир не е нещо, което се преподава. Вярата (не разбирай религия), спокойствието и равновесието не са неща, които се преподават. Всеки знае за тях и за ползите от прилагането им. Обаче да знаеш, да почувстваш и сетне да приложиш са изконно различни неща.

Ще си замълчиш. Нещо, което допреди броени часове беше невъзможно да направиш. Защото всеки ти е длъжен, светът ти е длъжен, съдбата ти е длъжна, справедливостта не достига, искаш още и още и си вечно недоволен, криворазбран и най-компетентен да решиш проблемите на всички (но не и собствените си) и, разбира се, винаги си прав. Днес обаче ще си замълчиш. Замълчаваш си и рязко те сполетява „справедливостта“, която търсиш от години с думи, аргументи и не малко чували с нерви. Ами то било лесно, бе! Мълчи, усмихвай се, приемай разликите между хората и прави, каквото си знаеш. Да не вземеш да ми пишеш книга сега! Не си открил топлата вода. Много други преди теб и честно бая по-умни вече са изписали цели учебници по темата. Ама това не се преподава. То се усеща.

Плащате си сметката, по петите ви търчи сервитьорката. „Екскюзми, екскюзми!“. Спираш се и с изненада виждаш, че тя пристига с бакшиша. Леко се изнервяш, защото веднъж в Абсурдистан сервитьорът те е догонил да ти върне левчето бакшиш, което си оставил за кафе и фреш, казвайки ти, че като ти съди по бакшиша имаш повече нужда от парите, отколкото той. След това скандал и прочие. Не, не на Слънчака! В Пловдив! Усещаш, че нещо такова се пече, ще има недоволни от отредената сума. Ем, да, ама не. Сервитьорката не знаела, че тези пари са за нея, и идвала да си ви ги върне. Като ѝ обясняваш, че е бакшиш, ти благодари пет пъти и си тръгва усмихната. Дори не правиш опит да се ощипеш, вече ясно виждаш крещящата разлика.

Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се! (от MadMan)

Просто хората са различни. Доволни са на това, което имат, доволни са от това, което правят, спокойни са и са смирени. Пъркат си с веспички по плажната ивица и си живеят живота. А ти, неразумни юроде, си вечно стресиран и недоволен. Затова си и болен. Болен в главата. Рак, който не се вижда на ЯМР. Рак, един такъв виртуален и все още нереален, ама не по-малко смъртоносен. И те е яд. Но не на държавата, на теб си. Проблемът тръгва от теб, от махмурлийче Едно, Две, Пет и всички останали седем милиона махмурлийчета. Просто сте си гнили. Мислиш се за по-добър, ама не си. Същата изнервена купчина пихтия си като хората, които толкова градивно мразиш. И мразиш. И това е рак. И той е смъртоносен.

Прибирате се в квартирата, донапивате се и се готвиш да си легнеш. Посягаш да затвориш щората, но се отказваш. И утре няма да се събудиш от слънцето. И утре ще станеш и няма да си изнервен. Утре е много важен ден за теб. Утре ще прецениш дали всичките ти открития от днес няма да вземат и ей така да ти станат движеща сила в оставащите ти дни. Току-виж си успял да ги приложиш и още един провален живот намерил смисъл. Събуждаш се и се оказва, че не си изнервен за нищо. Защо ли? Е, как защо? Защото си в Гърция, разбира се!

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *