Кога идва моментът да кажем “край”?

Кога идва моментът да кажем “край”?

12.09.2019 0 Автор Цветина Петкова

Освен сюблимния момент, от който води началото си една връзка, има и един, който е не по-малко важен: краят. Той понякога е неизбежен, друг път – предизвестен, а най-често – нежелан за някоя от двете страни.

Кога да кажете “край”? Няма точен момент. Не мога да уточня – третия месец, петата година или когато ножът опре до кокала. Във всеки случай последното не е препоръчително, макар и да е чест похват в поведението на мнозина.

Тук обаче има едни безспорни “негласни” моменти, когато вече е очевидно, че краят е дошъл. Те не са обвързани с нечия вина, ето защо нека се абстрахираме засега от това понятие, просто в живота става ясно кога времето ви с един човек е безвъзвратно преминало. И честно ви съветвам, ако усетите някой от тези признаци, поговорете с половинката си, а ако това не се получи просто разделете пътища, за всеобщо добро.

Номер 1 – лъже ви.

Да, разбира се. Това е признакът, който е особено силно светеща лампичка. Не, не се лъжете, че лъжата е оправдано действие. Лъжата си е сама по себе си еднозначно понятие, а в речника за нея пише следното: съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото. Нека уточним, лъже ви и вие сте сигурен. А не, леля ви казала на братовчед ви да каже на приятелката си, че майка ѝ е видяла брат си да коментира, че гаджето ви ви лъже за нещо. Уверете се и тогава пристъпвайте смело към действие. Освен ако и вие не сте затънал в лъжи, тогава сте един за друг, не бягайте от сродната си душа.

Номер 2 – избягва близост с вас.

Това е изключително неприятно за един влюбен човек и значи само едно. Тя просто не изпитва същото към вас. Дори да няма друг, просто се е изпарила искрата, а щом тя угасне, каквато и запалителна течност във вид на подаръци, пари и екскурзии да прилагате, тя ще си остане пепел. Звучи ви тъжно, защото човешкият мозък е така устроен, че носталгията към хубавите дни веднага завладява съзнанието, щом нещо заплашва да помрачи идилията. Само че има една подробност – само ако за миг опитате да не гледате с носталгия на преживяното, а с усмивка, то тогава връзката ви няма да ви изглежда като тъжен период, а като нещо много красиво, чието време просто е преминало. И дори съвсем егоистично да не искате да пуснете любимата, макар и да се вижда, че не ви желае, то не си го причинявайте. Повярвайте, става истинска агония, ако живеете само като съквартиранти.

Номер 3 – обичате две жени.

Това често се случва, дори несъзнателно. Срещате някоя колежка, даже непозната, с която завързвате приказка. Тя се оказва много по-близка по тематика до вас от жената до вас и си казвате, че най-сетне една жена ви разбира. Да, може и така да е, може би сте срещнали първо една ваша сродна душа, после друга. А може би сте прекарали известно време с жена, към която сте изпитвали привързаност. Вие сам си знаете какво изпитвате, но преди да излязат нещата от контрол, дайте свобода на досегашната си половинка, вместо да я наранявате. Дори да страда сега, повече би страдала, ако ѝ изневерите, докато още сте във връзка. Понякога човек има нужда от партньор, не иска да е сам, ето защо избира първата, която му изглежда подходяща. Лично аз не го разбирам, но не бих съдила страха от самота на хората. Важното е да знаете едно – ако обичахте половинката си и тя изпълваше с обич всяка част от вас, нямаше да се нуждаете от друга. А тази необходимост е чисто вътрешна, дори няма общо със самите жени, може и двете да са прекрасни, просто едната е вашата, другата не е била вашата.

Моментът на раздяла е от най-неприятните в един живот, но и от най-поучителните. Да споделяш времето и себе си с някого е едно от най-великите преживявания в световен мащаб. Но още по-велико е да можете да кажете “край”, когато вече не ви свързва предишната тръпка, искра или страст.



Коментари