Печелене на дивиденти в любовта от всякакви ситуации

Идват от НВО. Уплаших се да не е Начално Военно Обучение, щото съм го минал. Майорът още ми вика Иванчо. Но това е друга тема.

Идват двама, разбирковци, много „уторени“. Само дето не влязоха с касата на вратата. Много бързат, декодери поставят.

Единият почна да ми тегли телевизора нанякъде, а другият застана мирно на средата на стаята и почна да оглежда с поглед „ей сега ще кихна“.

Зад телевизора има доста кабели. Има връзка с другия телевизор. Има евро жак към видеото. Има и кабели с чинчове, стерео уредбата, антенни кабели, сплитери, разклонител с 5 гнезда и т.н.

– Кво става тук бе? Какво сте правили? Заели сте входа на декодера и няма как да го сложим. Ще трябва да махнем този за видеото.
– Недейте – казвам аз, – има и друг евро вход или там както се вика.
– Виж сега, явно не разбираш. Когато сигналът мине през транслатора, декодера… транзистори… диоди…

Тук вече всичко ми се сля в едно. Онзи беше минал на китайски за начинаещи, изучаващ се в някой от курсовете на Техническия университет.

… платки… пътечки… I/O честотни характеристики… 64 битово кодиране…
– Извинете – опитах се да го изкарам от самовлюбената му лекция, твърдо решил да се направя на изключително тъп, – аз съм с икономическо образование и тези термини са ми чужди.
– А си нашлякал кабели като изтърван, нали?
– Ми то щото си работи…
– Като не знаеш, няма да пипаш. А сега ме остави да го поставя.
– Само да ви донеса едно мильо. За декодерчето. Според теб какво ще му отива – на една кука или на четири… от онези с андалуските мотиви?
– Какво мильо, бе? Уредът не трябва да се покрива!!!
– Аз съм свикнал да си ги покривам. Имам и вазичка за телевизора.
– Не се покривяаа…
– Ми аз, щото съм с икономическо образование, та… – вкретенясах се любезно.
– Разбрах! Аз съм инженер!
– От онези, дето са инж точка?
– Да! Инж точка.

Той взе да го поставя, а аз реших да питам:

– А може ли да си измеря кръвното с уредчето тук, ако не ти трябва, щото пих един първак по първи петли… та…
– Това е мултицет. Ама ти наистина ли не си виждал…?
– Ми аз щото съм с икономическо образование. Добре, ти си работи…

След кратък монтаж, нещо тестовете не сработиха. Аз се изкикотих, а жена ми вече се заливаше от смях. Инженерите ни спогледаха и ако нямаха инструменти в ръцете, щяха да се прекръстят. НВО си е пак кодиран, но вече и видеото не работи.

– А ако натисна ето тук… – питам с увиснала устна и изражение „от скоро не съм на лекарства“.
– Не, не, сааааамо не пипай – каза баш инженерът и продължи да мисли.

Онзи със скалъпеното изражение беше седнал на един стол и се опитваше да изиграе етюда „Mr. Bean пазач в музей“.

Излязох на балкона и се върнах с един чук. Жена ми помисли, че ще увековеча Мислителя-инженер от мрамор, защото той беше заел същата поза пред телевизора, а тя е с много асоциативно мислене относно изкуството. Той обаче демонстрира асоциативно мислене с хорор филмите, скочи и каза:

– КАКВО ЩЕ ПРАВИШ С ТОЗИ ЧУК???
– Мислех да начукам малко бадеми за гостите. Що?
– Ох, помислих си, че ще ремонтираш нещо. Нали каза… нали си с икономическо образование…?
– Аха…

Тук живият труп се размърда и притисна гурели с палци. Поиска да разпишем приемно-предавателен протокол, в който пишеше, че има ръководство за изделието. Поисках си ръководството – не се полагало. А що го пише? Ми така, а и нямало какво да се пипа вътре или да се обслужва. Аз няма да се разпиша!
Тук вече се изнервиха.

Не стига, че кодирането не се беше разкодирало, а и аз не съм искал да разпиша. Събраха си нещата. Поискаха колегите им от другата група да дойдат довечера, да проверят те причината… Кимнах, а те изхвърчаха… На втория по би му ходило да го изнесат с краката напред, но това пак е друга тема…

Принципно понеже са ми ясни нещата, а и те са дуракоустойчиви, та направих връзката сам, настроих ТВ-то, натиснах ОНОВАКОПЧЕКОЕТОНЕТРЯБВАШЕДАНАТИСКАМ, а от там ми излезе меню, което ме питаше на кой от видео стандартите да се гледа видео канала, където е НВО, избрах го… et voilà!!! Кристална картина!

Набрах телефона им:

– Ало, централата на MSAT ли е? Оправих се сам. Ами, ако може да не идват онези нервните.
– Що?
– МИ ЩОТО СЪМ С ИКОНОМИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ…

(кръкгх!)

Тук жена ми вече ми висеше на врата и ме обсипваше с целувки и се радваше, че нейният мъж е тооооолкова умен и оправен. И каза, че пак би се оженила за мен.

– Така ли? Защо? – примляснах от удоволствие аз.
– Ми… щото си с икономическо образование…


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *