Има ли връзка между времето на уриниране и… времето, което държим на секс?

Има ли връзка между времето на уриниране и... времето, което държим на секс

Ало? Обажда се кантонерът, стрелочникът. Да, онзи същият, дето му секнахте рахатя посред нощ с тази пасторална гмеж (с думата „пасторална“ поздравявам Цолерн, а с думата „одмах“ заедно с К. Лафазанов поздравяваме Кърджалийски окръг). 

Сънувал бил нашият, а? Какво си сънувал, бе? От сън спомен има ли? А изпотъпкани марули, репички? Хич не му вярвайте на онзи, дето ви разправя, че насън крал релса.

Излизам си аз нощем да уринирам пред къщичката, а тя е близко до релсите, а аз уринирам дълго, по принцип мога и да пикая, но като уринирам го правя по-дълго. А цялото село ме знае, че дълго уринирам, защото има местно поверие, че който уринира дълго – дълго даяни на секс.

И почвам си аз, вадя цигара. Нямам огънче. За късмет се чува прииждащ влак, бие яки контри, хвърчат искри и жупел и току да ме блъсне – спря. Запалих от искрите, а тези, които не използвах за огънче ги препиках. Кахърен съм за горски пожари. 

Пуша си и пикая. И като се изсипа един народ от влака. Врещи, пищи, релса липсвала. А то мрак и сумрак вместе! Как я видяха, че липсва? Тръгнах аз да видя дали липсва, опикавам пред мен и следвам дирята. Незагащен.

Липсва. Цяло парче и то. Ей, как се подразних. Изсипа се народът в къщата на онзи дребен шушляк и жената мутант. А аз си казах, че няма да вляза вътре преди да съм свършил с пикаенето. Хвърлих фаса и продължих да пикая вън, подпрян на един пън.

По едно време гледам – шушлякът и женището мъкнат релсата, т.е. тя мъкне, а шуши виси на другия край и се вози. И я мъкнат, а то се вижда, към мазето, към спалнята… и накрая към двора. Те не ме виждат, но аз ги виждам и тихо пикая. Преместих струята към по-рехава пръст, за да не се чува.

Видях къде я закопаха и отидох и я изрових. Гърбом, защото не исках да ми се мокрят ръцете. Просто не бях свършил да пикая. Изрових я, хоп на гръб и обратно към жп трасето. Монтирах я. Полях я с пот и урина. Доволен се върнах по мократа следа, зарих дупката и опиках цялата градина, за да не може никой да познае къде е било.

Идва по едно време един и, внимателно прекрачвайки струята, ме заговаря: 

– Да знаете нещо за релсата? И не можете ли да спрете да пикаете? Все пак разговаряте с висш служител? Вижте какво пише на гърба ми – FBI. 
– Не мога да спра. Щото природа, таковата… Няма как.
– Кажи за релсата.
– Ако познаеш какво ще ти напиша със струята в пръстта, ще ти кажа.
– ОК, пиши…

Намокрих с калиграфски шрифт три букви…

– ВВС… Това да не е Би Би Си?
– Неееее… хехехе… това е Ве Ве Се… въздушните сили, бе… Ама, ако беше казал това, щях да ти кажа обратното.
– Келеш!
– Ти не обиждай, че виж кво стана с релсите.
– Какво?
– Ами, преди бяхме швейцарска жп линия, но аз подпиках основите и стана свлачище и ей ма на в БГ…
– Ей ма на?
– „Ей ма на“ идва от „ейманация“… швейцарско кокни…
– Аха.
– Ади, чао.

После дълго го гледах и пиках замислен. След това като видях народа как ми е отъпкал градинката и ми се отщя да живея. Осем минути по-късно се загащих и сега ви пиша истината.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *