Едно кафе, моля…

Едно кафе, моля...

Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиния.

Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.

Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на „Война и мир“, двата тома. Прочетох я и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:

Започвам с това, че през цялото време той ми говори… е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече аз. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише „Изчакайте“. Аз чакам. Чакам няколко минути. Чакам като Едуард Асадов.

“… Мога много да те чакам. Дълго-дълго и вярно-вярно….“

Чакам, а автоматът бръмчи с чревцата си. Побръмча и написа „Изберете си кафе“. Избирам „Много силно. 2 чашки“. Отново пише „Изчакайте“ и бръмчи с чревцата си. Аз чакам…

“… и цели нощи мога да не спя навярно. Година или две, цял живот навярно“.

Побръмча и пише „Препоръчвам да намалите количеството кафе!“. Вежливо му казвам “Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!“. Роботът побръмча още малко и написа “Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!“.

Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната „Война и мир“ и на 876 страница намирам точката „Регулиране на кафемелачката“. Регулирах я. Натискам бутана, а роботът пише “Долейте вода“.

ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Ясно, ако си я изпил всичката значи си бил със силен махмурлук. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва “Изплакнете чашата“.

Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: „А какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мил съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се в мама! Дай ми кафе, моля те! „Изплакнете чашата“.

Мамка му! Отидох да мия чашата, като при това се съблякох и се изкъпах целият. Подозирах, че ще ме накара да го направя.

Облякох ново бельо. Още веднъж измих чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих „Война и мир“. На 458-а страница намерих функцията „изплакнете чашата“. Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа „Изберете си кафе“.

Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нито нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося.

Натискам бутона. „Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе“. Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!

Роботът побръмча и написа „Изплакнете чашата“. Гад мръсна! И чашата 5 пъти изплакнах, и себе си изкъпах, и с ново бельо съм, специално, което използвам при специални случаи на страст и любов, но не ми оставяш избор. Какво още ти трябва, гад?

Роботът побръмча малко и написа „Изключено“ и спря. Стоя в средата на кухнята по бельо, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши.


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *